|
|
|
|
|
|
Аз с вятъра... поне в две състояния
(1)
Ще спре да ми прилича вятъра, щом по косите слязат всички капки, с които облаците са говорили за отеснелите пространства. А роклята, от минала картина, останала без дъх на лято, солта от бриз ще разтопи в дъжда и ще избяга в тъмното на гардероба след тайните на малките звезди, встрани от дансинга с мечтите си стояли, дордето песента от нощ, след карнавала на луната, на утрото в очите влезе и избледенее в синьо, бяло... сън... (2)
Тъй много ми отиваше... в объркани от сън коси с уплашеното стъбълце на сламка, когато ме закичи вятъра… А днес… Косата ми мълчи и с посивели мисли чака да мине сън, да я разроши. От сламките излела шапка на празната страна на закачалка от спомена за слънце все още на стената с нея пазя сянка. А вятърът… Подмина пак. Дори не ме позна… Ако изляза да го срещна, дали косата някогашна ще си спомни…
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
автор: inamay
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2010-03-09
прочитания: 56
точки: 20 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 9 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Произведения: 80453
Потребители: 8880
Автори: 2716
Коментари: 135654
Съобщения: 158332
Лексикони: 3274
SMS-и: 738
Снимки: 8299
|
|
|
|
|
|
|
|
|
